3.07.2020 г., 22:03 ч.
Чужда
Тъмна нощ.
Наситена, до черно.
На Дявола най-яркото начало.
Вратата скърца,
мокро е резето.
Във двора даже трън не е порасъл.
Понеже си донесох и сърцето,
от болката му вия като куче.
Животът се търкаля
под небето.
Животът се страхува
да се случи.
Медът горчи
в небцето на Земята.
Аз споря с най-сакралните си мисли.
Дали си заслужавах самотата?
Ръцете ми останаха ли чисти?
Ужасно е студено. Няма огън.
Понеже тук
дърво не би живяло.
Аз нямам дом, защото съм бездомна.
И чуждо ми е
собственото тяло.
© Деница Гарелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Толкова е близо до сърцето на много, защото много са го изпитали. Но не всеки може така добре да го изпише...
Браво от мен! -
Бела, благодаря ти❤️❤️❤️
-
Дени....нямам думи! Ще мълча и пак ще чета
-
Вале, благодаря. Старая се 😁😁 Пък колкото - толкова 😁
-
Хубаво.
-
Благодаря, Ники. Уча се 😊☀️☀️
-
На мен поне ми прозвуча като завоалирано, опасно предупреждение, изпипано в твоя неповторим стил, а не като тъжен стих. Творбата ти е прекрасна и докосваща! Чета те!
-
Ивон, благодаря ❤️
-
Хареса ми!
-
Иржи, да. Това са просто настроения, провокирани от нещо, които под някаква форма изразявам 🌞 "Скърца" е. Прегръщам те 🌷
Иве, мисля си, че никой не е толкова чист, но лошо е да се сметне за безгрешен и имаме нужда от въпроси и претенции..... към себе си, а не към другите.Благодаря 🌸
Силве, магьоснице ❤️ -
Много ми хареса, Дени.
-
„Медът горчи
в небцето на Земята.
Аз споря с най-сакралните си мисли.
Дали си заслужавах самотата?
Ръцете ми останаха ли чисти? ”
Само един чист човек си задава подобни въпроси....Поздравления , Дени ! -
Писано вероятно в някой безнадеждно облачен тъжен ден, но пък какви мисли си вложила, Дени!....Не беше трудно да "видя" как "си донесла и сърцето си" , или "животът се страхува да се случи", или медът ...в небцето на земята"!!Усмихна ме в тъгата , че "ти е чуждо собственото тяло"! Браво, Дени!
Само, че "вратата сКърца", нали така да се разбира или е както е изписано? -
Цвете, благодаря❤️☀️
И на всички, които ме посетихте 🌷 -
Много тъжно, Дени! Разчувства ме. 🌹
-
Георги, какво поетично успокоение ☀️😊
-
Но ето, утро е,
и Слънчо се усмихва,
цъфти небе,
пчеличка литва,
и нещо ще се случи...
Какво ли е? Сърцето ще научи...
И семенце в земята
корен пусна,
показва се листо, пчелата,
на него веднага се спусна,
а мъничко щурче
засвири от сърце...
И стопли се и дворът -
Превърнат в дом е вече!
Усмихна се над него и просторът,
а самотата нейде е далече!
И щастието в слънчоглед родено
прегърна всички възродено!
---
Поздравявам те 🌹 -
Ох, Юри.. Как позна! 😁😁
Иринка, благодаря. Тия птици.. -
Случва се човек да се изгуби понякога. И птиците да са изкълвали трохите от пътя наобратно. И да се провира между коренищата на мангровите дървета и приливите да го оставят без въздух, докато открие нов.
Хубаво стихо, отново 🙂 -
Личи си, че тази година още не си ходила на море, Дени. Време ти е да отскочиш на някой остров. 😊
-
Ех, Дочка, както винаги много хубав отговор 🌹❤️
Доре, 🌸🌸🌹❤️
Иване, да бъде светлина ☀️ Напротив, имах нужда и от такъв отговор, страхотен, светъл и изпълнен с надежда 😊
Благодаря -
Дени,.. денят пристигна тази сутрин забулен в облаци. Мрачно... но като погледне човек красотата на природата, зеленината, въпреки жаркото слънце... На фона на мрачното небе изпъква красотата, с която се облича невидимия за всички дух... който е в нас и ни свързва в едно цяло...Слънцето ще пробие облаците... и ще бъде Светлина. Нека да бъде Светлина и в мисълта на хората. Погледни красотата на природата, усмивка на Слънцето, което стопля душите ни. Поезията, музиката, любовта, Светлината, в мислите... за да бъде спасена Земята. За да стане "животът по-хубав от песен", както мечтаеше някога Н. Вапцаров.
***
Всъщност, може би ти нямаш нужда от този коментар, на фона на това, което другите споделят. Не можем да спрем разрухата... Какво ни остава?... Тъжно... много тъжно. А може по иначе, може... -
"Животът се страхува
да се случи."
Навярно страховете са причина
за черната окраска върху дните ни.
И сигур има начин как да си заминат,
но с черното отдавна сме привикнали...
И то е част от мислите в главите ни,
от циркулиращата кръв, от всяко действие,
с което все изкупваме вините си.
И все до мозъка на костите сме грешни...
Много ми хареса. Благодаря за удоволствието от прочита и вдъхновяващата провокация! -
Не знам, Марианка..
Всичко идва от едни самотни къщи..
Благодаря, че си тук 🌹❤️ -
Деа 🌹
-
Много болезнено...
-
Гени, Стойчо, благодаря 🌞
-
Звучи тъжно, за да не кажа трагично...
Но пък е илюстрация на тежък емоционален момент.
Трудно е да коментирам такова състояние, но
стихотворението ми допада! -
Уникално! Болката докосва.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Радвам се, че ти харесва