Чужди
(По Владислав Евсеев)
Ти пристигна – с последните
сиви, мрачни, зли дъждове.
Аз пък, спомена сложих разсеяно
на гърдите си, вместо твойте ръце.
И по женски печално стиснах очи,
ти – по мъжки нехайно целуна
неразплаканите ми ръце.
Ех, че среща случайна, безсмислена!
Не боли, а дъждът все така
ръждиво и без спомен вали.
Нищичко не ми казвай –
дори раздялата вече не ръми.
Вече няма какво да си кажем
и не искам да зная дали ти,
дали аз съм виновна,
все едно – чужди сме си.
Само няколко паднали есенни листи
шумолят под краката ни, спомняйки ти,
че от очите ни светли и чисти
някога капеха слънчеви истини
и в земята все още припарват следи.
Моите... твоите сълзи...
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чужди?И кога хората се отдалечават?В повечето случаи след нещо голямо и силно.Дали наистина са си чужди?Поздрав,Веси!
-
"все едно-чужди сме си".......
-
Веси...само няколко паднали листи.Взимай само спомени чисти и смело върви към надежди ,мечти!!!
-
Този дъжд си няма друга работа - срещи да сторва.Мокро, а слънчеви спомени идват...
Ох, Весело! -
... тия слънчеви истини топлят земята до пролетта... тогава скътаните спомени се раззеленяват... (ако...)
Весела*
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
също и сълзите...стига да са от радост, Веси!