Студена сянка двама ни дели.
Аз и ти ли сме тези непознати?
От плът и кръв стоиш пред мен -
студен, далечен.
Нито трепет, нито свян.
Случайни хора,
случайна среща.
Защо, какво се промени?
Аз не те обичам,
а ти не ме бленуваш вече?
Чужди сме, нали?
Тогава не ме пресрещай всяка вечер!
© Наска Всички права запазени