Пазете ме от близките.
От чуждите, аз сам ще се опазя.
Животът ме е стиснал,
много здраво до перваза.
Да скачам? Не умея.
Не умея да се боря.
Искам да живея,
а в действителност - се моля.
Летят и трупат се годините
на плещите ми. Тежко.
Кажете ми поне една причина
да гледам със насмешка!
Кому е нужно време за да поживее,
щом всеки търси средства?
Крещим, че за любов копнеем,
а всъщност за наследство.
Живот ли е, да го опишеш?
Кретаме в измама.
Пазете ме от близките,
че чужди вече няма.
© Валентин Йорданов Всички права запазени