8.12.2009 г., 0:14 ч.

Чупката! 

  Поезия
718 0 5

Поглеждам отвътре,

в черупката някой заключи ме.

Нямам си ключове,

тъмно е, скубят ме.

Пъдят ме духове

на предишни наематели.

Миризма на мазе.

Душата ми тича в поляни

и къпе се със светлина.

А ти си свит,

прегърбен в ъгъла,

броиш звезди наум,

навън е ден.

Лирическият ми герой съм аз,

а той е в мене и го няма,

илюзорен е и съществува.

Няма нужда да се връщам

там в началото, в черупката.

Ще си отричам въображението.

Когато го видя да пълзи по мен,

ще му кажа „Чупката!”.

© Нечарм Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??