Преливат чувства в мен,

от любов до гняв,

че не мога да съм с теб,

сигурно е грях?
Желание огромно,

непоносимо дори,

мога ли да те спечеля ми кажи?
Мислите ми все за теб са,

не мога да ги спра,

копнея да те имам,

докога ще е така?
Жив ме изгаря

това чувство в мен,

като неугасващ въглен,

той не може да бъде угасен.
Копнея да те зърна,

за миг дори,

това ми дава надежда,

че със мене ще си ти.
Има ли място в сърцето ти сега,

отговора... едва ли ще го разбера. 
Желание най-силно,

то си е така и вярвам,

че един ден ще четем заедно това!