Тези чувства като реката дълбоки.
Дето времето не ги изтрива
Те устояха на бури,
И на характера ти непреклонен.
Осъждани бяха,
Бяха и приемани даже,
Тези чувства, които за себе си ми разказват.
В дългите зимни нощи,
И в горещите дни на лятото,
Тези чувства така неуморни,
Със силата си ме задушават.
И ме карат все да копнея,
Да искам и да очаквам.
Треперя ли?... Виж само как треперя.
Като си на няма и метър разстояние.
©П.В.
© Полина Велчова Всички права запазени