Чувствал ли си се някога безпомощен,
безсилен... пред смъртта?
Ако не си - недей опитва,
не ще разбереш моята тъгa.
Гледаш как животът във вените тече,
как любов голяма изпитваш към своето дете,
в радост и в неволя сте все с него двама,
докато един ден нещата не заприличат на грозна измама.
Поглед унил и бледо лице,
с много проблеми времето тече.
Миг след миг, без капка покой
в душата настъпва ужасен порой.
Бавно, мъчително времето минава
и въпреки всичко не можеш да разбереш какво става.
Чакаш търпеливо, с молитва на уста,
но отново те обгръща таз злокобна тъгa.
~~*~~
© Катерина Лулф Всички права запазени