Загубих вяра във доброто,
че злото взима вече връх.
Загубих вяра и в хорото –
играчите са ни без дъх.
Загубих вече и надежда
за утрешните бели дни.
А времето ме все подвежда
и срива всички добрини.
И със мерак, но безпарична,
остана ми една любов.
И в поза крайно нетипична
за оня свят съм си готов.
Но ако нещо пък се случи
и аз намеря своя път,
за мене Господ ще научи,
че чувствата не са ми кът.
© Никола Апостолов Всички права запазени