Виждам те – от обич разцъфтяла
в утринната бяла светлина,
пролет, тъй красива, оживяла
в чудодейна приказна страна!
И смехът на слънчево момиче
стопля в миг света около мен,
а сърцето тихичко изрича
стих след стих, от тебе вдъхновен!
Запленен, светът добър усеща,
че е друг, с усмивка на уста!
Чувствен миг!... Дихание горещо!
Нежен повей – лъх на любовта!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени