Чувство
Все още нощем пръстите изтръпват,
докоснали стената вместо теб.
И в неосъществената прегръдка
умират неродени светове.
Те ще възкръснат в спомена за чувство,
сърцето, от което ще боли.
Превърнала и болката в изкуство,
си още по-желана от преди.
За мен сега си трижди по-красива
и се стремя неистово към теб.
Но моята галактика се свива, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация