21.01.2016 г., 17:33 ч.  

Чувство 

  Поезия » Любовна
577 0 0

Боли, когато гори, моето сърце.

Боли, защото се оставих в твоите ръце.

Тази болка увеличава се по две

щом наранен съм от твоето сърце.

 

Няма ли те, няма го и небето синьо.

Няма ли те, няма го и чувството любимо.

Любовта гори в пламъците на битието,

Боли толкова колкото звезди има на небето.

 

Парче по парче, счупи моето сърце

Крехко, като коричката на птиче яйце

Викам те, с немия си любовен глас.

Виках те, нечут бе моя глас.

 

Остави ме и си тръгна без да се обърнеш,

с цялата надежда и любов, чаках да се върнеш.

В изчезващото ми сърце, любов и надежда, винаги ще има,

то винаги ще крещи „Обичам те, любима“.

© Мариян Шуров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??