Усещам те нощем като нежна ласка,
в очите ми звезден миг е приютен.
Но безпокойство все на сън ме стряска
и въздухът със аромата ти е напоен.

Докосването е чувство за усещане,
предметите твои докосвам с любов!
Във тъмното си паля свещите -
нежна прокоба съм, за мен бъди готов!

Ще вляза тихо във света ти подреден,
като молитва или звук от песен.
Предмети или хора те докосват вместо мен
и във теб възкръсва пъстроока есен.

Аз съм скрита във сезоните годишни,
докосвам те като вода, дебна в мрака...
Вятър съм, довявам ти усещане предишно,
и време съм - което търпеливо чака!