4.03.2009 г., 17:40 ч.

Цигара... от луната 

  Поезия » Любовна
1011 0 26

      Цигара... от луната

 

Цигара щях да пáлна от луната,
но огънчето беше ми Звезда.
Тя Моя бе! Поисках да ми свети,
но да огрее и цялата земя.


А въздухът, трептящ от изнемога,
сред тишината, в клони бе замрял.
Помолих вятъра - сърцето да прочисти
от лепкава тъга... Бе онемял!


Че мъката ме беше изхабила -
превита, си я носех все на гръб
и трудно преминавах през годините -
през пуста и безкрайно дълга скръб.


Не бе като тиара на челото ми -
венец бе, трънен явно, да!
Но вярата във мен крепеше ме,
че някъде ме търси Обичта.


И ето, че намери и плени ме!
Погалена от вятърни крила,
сред славееви песни бях прегърната. 
И полетях към златната дъга!

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??