От нейните струни блика красота,
От звуците се ражда феникс бял
И лъкът - вълшебна пръчка на нощта
Го съживява и превръща във невидим воал...
От някъде се чува песен на листа,
Разпилени от вятъра прашен
И сякяш те напомнят за залез, за нощта
Но смисълът за никой не е ясен...
Мелодиятя нежна никой не разбира,
Тя дори разплаква нечия душа...
А пръстите танцуват сякаш самодива
Играе със коси, поръсени с роса... ...