21.11.2018 г., 20:59 ч.

Цигулка 

  Поезия
536 1 5
Концертът свърши.
Лек поклон. Аплодисменти.
А после смразяващата тишина
потича във вените на пръсти,
приспивно спуска се завесата
с цветовете на нощта.
В тъмносиньото се гмурва тъмнината,
заспива във цигулката до миглите и уморени.
Невидим лък проблясва в полумрака,
събужда нежно струните ѝ вледенени.
Под топлината на невидимите пръсти,
неописуемо кристален звук излиза. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Предложения
: ??:??