I
Нощта се спуска леко
над приказния град
и с булото си черно
покрива всичко пак.
Единствено луната
във нощното небе
сияние разпръска
над малкото градче.
Звездички нежно трепкат
и в нощния покой
говори вятър с листи
за работи безброй.
Разказва той за чудна
и приказна страна,
за хубави принцеси
и грейнали слънца.
Разказва за морето,
за морския прибой,
разказва той за бури
и ливнал се порой.
Щурчето нежно свири
в таз нощна тишина,
приспива то децата
със свойта песничка.
Във тъмната горичка,
под ясното небе
се срещнаха двамина,
момиче и момче.
Целувка си дариха
те в нощната тъма
и в обич се заклеха
за вечни времена.
Прегърнати вървяха
към сънния градец
и нежни думи тихо
мълвяха те безчет.
Как нежна и красива
беше любовта
и колко чисти бяха
младежките сърца.
Младежи и девойки,
пазете любовта,
така да бъде чиста
и във вашите сърца.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени
Благодаря ти за тази!