(Родопите, Огражден... детски спомен)
Военните са точни. Всяка седмица е киното.
След грохнала „молотовка” търчат хлапета,
а населението се преоблича за „казанито”
- едни в шалвари... горският поставя си каскета.
Козарят гузен хуква да сбере козите,
докато ходжата нарежда пейките да подредят,
войничетата „плакнат” си очите
в девойки, скрили гънки под оскъден плат.
Повеждат младоженци гордо свойте булки
към първата обществена изява...
Смола изстива с мирис на цигулки
и жаби и щурци се усмиряват.
Лъчът е като фарове на газката в нощта.
Магията на звук и сенки ни пленява
за справедливост и за доброта,
която винаги ще побеждава...
Като шарлан тече река по белия чаршаф,
куршуми плискат, а финала знаем.
Юмруци стискаме в безсилен гняв,
... за седми път убиваха Чапаев.
© Георги Динински Всички права запазени