Вероятно ще ми подхвърлиш
няколко думи,
заседнали между стонове с тъжни хрипове,
а аз ще ти отвърна, че е вече
загубено
онова, дето пък измълчавах в
стихове...
И в бездната, удавила всички илюзии
ще изплува нагон по
химически
(макар душите ни, тежко
контузени)
да не спират от спомен, любовта ни физическа.
Нека сме честни! Какво, че ще
кажат -
Как поет безлюбовно обича?
Откровено и ясно - На мен ми е
важно,
да прониквам в неморалното ти, цинично...
Стихопат.
©Данаил Антонов
01.06.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени