Cлабост и сила
Каква е тази лудост, този плам,
които в мен горят и все ме тласкат.
Не спя и нямам право на това,
додето в мен сиротните слова,
очакват ме, надежда да им дам
попили жадно всеки порив ласкав.
Сълзите им са сребърен порой,
от сушите им камъни се ронят.
Мечти понесла златната река,
ще ме въздигне, просто хей така...
Но кой ще ме последва, Боже? Кой?
Не знам дали съм рицар, или конят.
Един такъв опърпан, стар Пегас,
смалил се чак до мършава кобила.
В копривата е все до колене,
говори малко, само: Да и не.
И само нощем придобива власт,
а думите му слабост са... И сила.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не знам, Красе. Че е гол, гол е - т, куца с двата крака. Т е теория.
-
Въх, Красе, ама и практика ли ни трябва? Е, чак тогава... отиде, та се не видя!
-
Добре си ми дошъл, упс, долетял Миг!
-
Осъзната орисия е и дарба и отговорност и предимство! Хубав стих , не зная защо ми напомни за Шекспир! Благодаря!
-
Винаги успяваш да ме усмихнеш, дори когато съм станала с четирибуквието нагоре.
-
Ама в Космоса ще излязат тия 5 - 10% ненормалници! За останалите нормата е - апни си, пийни си,... нещо си, това шти остане...
-
Не съм сигурна, че това ще доведе до нещо добро, сенсей. Виж какво направихме с планетата, с животните, растенията и не на последно място - със самите себе си.
-
Лудостта е отклонение от нормата. А нормалното, според мен, е природосъобразеното. Тоест - оцеляване и размножаване. Което правят 10% от биосъществата на два крака. Оказа се, че Чехов е по-строг - твърди, че само 5% от човечеството е създател. Останалото е консуматор.
Пример - пчелите правят съвършени пити от хилядолетия. И - нищо ново. Старо съвършенство, спряло развитието си...
Така че - дали ненормалното ще стане норма? И човечеството ще излезе в Космоса? Или ще си остане свито в топлата земна дупка...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
