Аз замлъкнах, че дрънкате, дрънкате.
Да е само това, но си вервате.
Уж ми целите жичката тънката,
а ужасно ми късате нервите.
Що е тук, още тук? Май парясница,
ще е вече. Така ли предричате?
Е, за вас поне клюките ясни са,
щом са рекли и Цона, и Мичето.
А от смях, а от смях еква тъмното,
щом се сетя тъй, както съм лудата,
как ще мръкне и как ще осъмнете,
осъзнали каква е заблудата.
© Надежда Ангелова Всички права запазени