Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
13.01.2021 г., 7:17 ч.  

Cред дланите, ни, като коте сврян 

  Поезия » Любовна
252 4 5

Домът е хляб и огън, а и дим,
коричката на мъка споделена,
която трябва с теб да измълчим
или сами сме в цялата вселена,
или в пиян от чувствата ни час –
си сламка ти, искрицата съм аз
и вън Луната стихва удивена.

 

И буйната жарава цял живот
разлива лава в тънките ни вени.
И лезиите в общия хомот
лекуваме: аз – тебе и ти – мене.
Дори, когато буря съм и стон,
в съцето ти за пристан и подслон,
душата ми се сгушва уморено.

 

Не ти е никак лесно и го знам,
рогата и чепата съм, такава...
Но с мен не можеш да останеш сам,
а лудостта ми белези оставя.
За смях и болка, обич и мечта,
вървим щастливи двама по света,
сред дланите ни като коте сврян. 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??