Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
15.06.2022 г., 22:57 ч.

Cтъклени сълзѝ 

  Поезия
1319 5 21

Ръчичките ми вкопчени треперят
в меченцето – със стъклени очи.
И тази вечер сгушен съм в килера,
вън татко ми подпийнал е – гълчи.

 

Наказаха ме, че съм без домашно,
че трудната задача не разбрах,
а тук, в килера тъмно е и страшно,
как искам да съм в хола, да съм с тях!

 

Защо не ме отключи вече мама?
А късно е стоя полузаспал,
от гостите си време явно няма,
дори на кака хич не ѝ е жал.

 

Сънувах ли? Видях се на години,
пораснал вече побеляващ мъж,
деца край мен – щастливи и любими,
не ги наказа татко ни веднъж.

 

Събудих се, в килера е ужасно,
и страшен паяк покрай мен пълзи...
Недей, меченце! Бързо ще порасна!
Ти не плачи със стъклени сълзѝ!
 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Детето беззащитен е балон – животът дебне с острия си клон »

4 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??