Цвете - страст
Здравей! Аз съм пролетно цвете,
напъпило и узряло,
не съм дете, жена съм вече,
със греховно тяло.
Готова съм да любя,
еротичен е моят блян,
от желание ума си губя
и не изпитвам свян.
Любовна страст ме изгаря,
като лава в мен тече,
не бой се, не ще те опаря,
докосни ме с ръце.
Откъсни ме нежно,
на тревата ме сложи,
целуни ме страстно
и до мен легни.
Усещащ ли аромата
на моето тяло,
ще опиташ ли от сока,
с който е узряло.
Отпусни се,
за нищо не мисли,
вземи ме
и силно ме люби.
Отдадени на похотта,
телата ни се сливат,
парещи от страстта,
устните се впиват…
… лежа с настръхнали гърди,
обляна в пот от сласт,
отметнала назад коси,
изпаднала в екстаз.
А тялото ми пак гори,
отново тръпки ме побиват,
всяка фибра в мен трепти
и чувствата напират.
Моля те, върви си!
Над тях аз нямам власт.
Листо от мен откъсни си,
за спомен от цветето – страст.
© Валери Бобев Всички права запазени