За Цветница
Отново е днеска най- светлия ден.
Отново е празника- празник свещен.
Отново е радост и радост за мен-
другарят до тебе, съпруг, пък и фен.
Във пъстрата пролет на нашите дни,
ухаеща нежно на клонки върби,
пред прага на църква се ти напъни
да чуеш и днеска: тръбата тръби!
И пее се химна на божи цветя...
Поднасям ти, мила, цветя във букет.
В камбаните вече и звук проехтя
за мир на земята, и див берекет.
И аз съм до тебе със моето Аз,
а радост за мене- едничка си ти.
Че обич залива и двамата нас,
и цветето в тебе по- ярко цъфти!
© Никола Апостолов Всички права запазени