26.01.2010 г., 15:44 ч.

Цветето 

  Поезия » Любовна
590 0 4

 

Гост беше в моите сънища цветни

твоето вярно и нежно дихание.

Ах, как потъвам в спомени летни,

но всичко за мен е като съзерцание.

 

Цвете в косите ти, отдавна вплетено

връща надеждата за слънчев зов.

Искам мечтателно, както поетите,

пак да изпрося зрънце любов.

 

Тази палитра, която разгръщаш,

пълна с копнение, нежност и блян

в спомени искрени с плащ ме загръща,

а ето от тях, чувствам го, и ти си пиян.

 

Нека не мислим за нови неволи,

нека загърбим деня си студен.

Пак любовта ми за нежност се моли

и за усмивка в миг съкровен.

 

Цвете в ръцете ти още сънувам,

моя магия, изстрадана, вярна.

"С устни, мила, ще те нарисувам,

ведра обич, сила лъчезарна!"

 

11.11.2009г.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Зарадвахте ме след студовете. Всъщност като финал беше замислено отбелязаното и откроено от valia1771, но си казах текстописец ли съм или що- нема такова животно... Прав си, idemidoidemi, относно запетайката! Напоследък се улавям, че нито пунктуация, нито стилистика ме интересуват.
  • много радващо... финалът малко .... куцука, май доста
    ама пак си остава сладкия привкус

    сладък в смисъл на приятен, а не сладникав


    е те тук -
    Искам мечтателно, както поетите
    пак да изпрося зрънце любов.

    бодни една запетая след поетите?
  • хубаво!
    Поздрав!
  • Харесва ми! Добро е!
Предложения
: ??:??