7.10.2012 г., 12:17 ч.
Цветето, което ме рани...
Засадих си цветенце, полях го с вода,
прибрах го в дома си да не усеща студа.
Дадох му всичко мечтано - и сърце, и душа,
разни мисли и чувства опитах да му внуша.
Но не беше доволно дори след това
и което почувствах, беше болка, тъга.
Прегърнах го, казах му: "Трябва ти светлина!"
Обиди се, че го гоня, а аз изпитах вина...
Но след време порасна и намина веднъж,
разказа ми, че бил друг и че станал е "мъж".
Отвърнах, че му прощавам, въпреки че боли...
Аз обичах, признавам, но въпросът е: ... "Ти?"...
© Александрина Крушкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Невероятно красиво.Пълно с топлинка към" ЦВЕТЕТО" Толкова нежно, че чак се насълзих.ОЦЕНЯВАМ С ОТЛИЧЕН!!!
-
Само светлина...?, и топлина, и въздух, и храна..., и ако е трън - не цвете...?!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А повода за написването не е несподелена любов, а болезнена такава...
Ласка Александрова, виждам, че по някаква случайност сме написали сходни стихове. Поздрави!
Благодаря за отношението! Радвам се, че стихотворението ми ви харесва!