3.06.2008 г., 10:17 ч.

Цветна градушка 

  Поезия » Любовна
556 0 15
Когато се спусне нощна завеса
и моята уличка се обезлюди,
когато отново ме омагьосаш
и цветна градушка над мен завали,
когато над мен с шумолящ пламък
и с глас сподавен гальовно шептиш...
На стария олтар, предани приятелю,
познавам аз твоя вътрешен свят,
легенда си, пламнала над морето,
ще премина ли с теб хилядолетия?...
Когато звуци вековни отекват
и влюбени стонове се слеят в едно,
когато небето не е просто синьо,
а най-предано, нежно писмо,
когато се раждам, за да се слея
и събера загубени смях и сълза...
Тогава...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??