1.02.2009 г., 23:00 ч.

Цветна леха 

  Поезия
580 0 3

Златна роза в дъжд от пеперуди,

красиво запленена от преструвки мъдри,

предречена в море от самота и сълзи

излива своя сок и там се търси.

 

Самотното кокиче в миг изстина,

в снега стопи се, нежно в звук застина,

пропя невинна песен във безкрая

и потопи се във целувките на рая.

 

В самотна песен зазвънтя лалето,

препъна се и светна във полето,

подмина огнените думи на поета

и се изправи, дирейки късмета.

 

Последна в мене грейна орхидея.

Накара ме да прихна да се смея.

Закичи ме със радостна усмивка

и се разлисти, даде ми почивка.

 

Така цветята тъжни ме огряха,

понесоха ме в стих и ме разсмяха,

поискаха от мен да съм им верен

и аз им дадох този стих премерен.

 

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • знаеш ли баснята за пингвина който искал да лети
    пак си измислям приказки
    та кво се случи с него
    имаш ли идея

  • премерен... боже... изсмуканотпръститесъсзор
  • второ идея - за бога, не го прави за деца!
    Чак тоя пък те лепя на стената, темата треа да излезе отгоре, позабравихме я нещо!
Предложения
: ??:??