Когато стиховете ти чета
обливам се в сълзи откровени
и почвам мои рими да редя
с твоята кръв, течаща в моите вени
С всеки стих чертаеш вдъхновение
Сълза се стича пак по моята буза
Изтрива и най-малкото съмнение
че си човек, а не вълшебна муза!
© Павел Красимиров Всички права запазени