тясно ми е
когато гледам цветна пъпка
цялата съм слух
чувам
как
по зелената обвивка
стърже
искрящата роса
и стенейки
пада тежко
върху близките листа
усещам
как отвън
вятърът напира
за да разслои
нежните копринки на цветчето
а те
прегърнати
не искат да се разделят
но колко лек е
разтворения цвят
копнеещ за ласката
на палавия слънчев лъч
поемащ жадно
всяка капчица роса
и ухаещ
ухаещ
тихичко
на радост
както може би
и аз
когато ме
погалиш
© Ласка Александрова Всички права запазени