Извървяха цветните реки...
Жълтата – от всички чужди болки,
синята – със злоба и лъжи,
черната – с фалшивите тревоги.
Клетвите, омразата, мъстта
плиснаха в червени водопади.
Тази отболена тишина
в други багри в утрото погали.
За да дойде бялата вода
с ново утро и със нова вяра.
От звезди и снежна белота
да пречисти всичко, всичко старо. ...