Тъй усмихнат е денят
и с върбови клонки светът е закичен...
Слънцето прегърна пролетта,
всеки е щастлив, добър и по-различен.
Вървя към църквата в тази суматоха,
заглеждам се в хората, в техните деца...
Усмихвам се и бързо подминавам,
за да не видят, че вървя с тъгата под ръка.
Те са тъй слънчеви, щастливи,
дано нивга радостта им се не помрачи,
за моята тъга и болката в гърдите
ти сега, сърце пред тях мълчи... ...