Онези бледи сенки на жени,
които са преминали през тебе,
оставили следи от тебешир,
мастило и моментно вдъхновение...
Оставили сълзи със вкус на мед
по устните ти, с думи натежали...
А ти след всяка, по един куплет
със утрото в леглото си оставял...
Пристъпвам цяла. Нощен силует,
ще бъда в друг живот, навярно скоро.
Сега ти нося всички цветове...
За теб и мене... утре ще се моля.
© Ева Корназова Всички права запазени