Цветовете

22.01.2020 г., 22:46 ч.

Поезия » Свободен стих

457 1 1

Някога ще ми прошепнеш, колко ме обичаш.
Може би насън, но аз ще бъда там. Ще чуя...
Някога прегръщаше сърцето ми,
сякаш няма друго на света
и огънят в мен растеше,
като дърво под слънцето,
цветовете му бяха
само твои...
Сега ги няма,
но то още е твое
и дори да не дойде пролет,
вятърът знае истината, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Цветовете

Искате да прочетете повече?

Предложения