Цветята си аз всеки ден поливам.
Ала солена е тази вода...
Защото мъката си аз изливам.
И с нея ги попарвам след това.
А те мълчат, учудено ме гледат –
нали приятели сме с тях все пак.
Главичките с разбиране навеждат,
очакват търпеливо светъл знак.
20.12.2012 г.
© Вили Димитрова Всички права запазени
Благодаря за коментарите,Ласка,Евелина,Русин! Но...цветята са само алегория.
Може би е несполучлива - приемам критики.