31.05.2006 г., 14:31 ч.

Цветът на живота 

  Поезия
716 0 4
Забързан ход,
прихлопване в гърдите.
Сетен тласък,
бучене във ушите.
А после тъмнина,
потъване...
Безпаметност,
усещане, че викам,
безтегловност и тишина...
Бях чувала за светлина,
не я видях!
Не стигнах до нея!
Събудих се от стон
напиращ в гърлото.
Не съм ли викала?
Та аз крещях...
...сега шептя
и искам да живея!
Животът, като пъстър шал
разперил си е цветовете!
На съседното легло
лежи едно дете,
което се усмихва!
Усмивката му слънчева
в оранжево съзирам!
Сестрата в бяло
виждам в розово,
като надеждите в лехите!
А докторът със сините очи,
спасил ме от смъртта,
виждам във червено
като живота и кръвтта.





© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??