iuliano (Юлиано Кръстев)
49 225
11.01.2008 г., 10:38 ч.

Цвят 

  Поезия » Любовна
587 0 8
 

                  Цвят

 

Славей светлината прекоси.

Дива орхидея отново се роди.

Ден се впусна, в нощ се прероди.

Кълбо от мисли отлетя във облак и се сви.

 

Парещ огън се откъсна, заваля.

Небе покри със своите крила.

Земята мека стана, краката ми събра.

Сърце и пламък хванаха се за ръка.

 

Лъч от сянка мека светлина

показа се, уханието пак събра.

Цвят от роза и от лавина се събра.

Вълнува ме, позна ме, но отново отлетя.

 

Докога ще е така, докога?

Едно листо попита и ехото възпря.

Жадуваше за цвят. но пожълтя.

Във цвят от тревога и мисли се обля.

 

 

                       Юлиано

© Юлиано Кръстев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятна образност! Ето това вече ми е любимо стихотворение, Юлиано! Играеш си с думите, преобразяваш зримото, откриваш невидимото... Прекрасен си!!!
  • Аплодисменти...
  • Какъв е цветът на тревогата?...Поздравления!!!
  • пак ти благодаря Роси
  • Харесва ми как пишеш...Поздравления!!!
  • Поздравления!
  • добре права си но аз ги пиша набързо и не гледам много-благодаря Таня
  • "показа се, уханието пак събра.

    Цвят от роза и от лавина се събра."-махни едното "събра"

    "Докога ще е така, докога?

    Едно листо попита и ехото възпря.

    Жадуваше за цвят. но пожълтя.

    Във цвят от тревога и мисли се обля."-последният куплет ми е любимата част!


Предложения
: ??:??