Patrizzia (Надежда Ангелова)
2277 18234
12.09.2023 г., 18:44 ч.  

Cърца по паважа 

  Поезия » Любовна
399 8 22

И едно подир друго си тръгват летата полека,
пъстри дребни мъниста търкалят по стръмния скат,
и широкият друм се стеснява до козя пътека,
сякаш вчера бе дързък, безстрашен и толкова млад.

 

Но душата  годините в шепа ревниво не къта,
тя е същата - дръзка и гола. И иска любов.
Ако спреш тя ще седне и палец ще вдигне на пътя,
ще я следваш и няма да пита дали си готов.

 

И когато годините лека - полека те смажат,
ще те топли откраднат от времето стон полудял...
Щом рисува душата ти още сърца по паважа,
лудостта ти крепи те и още не си се предал.

 

https://www.vbox7.com/play:2b04ea31c6

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??