Забройках си един страхотен мъж.
И, честно казано, струваше си хъса.
Ловът бе интересен. Но веднъж
следях го със колата и закъсах.
Героят мой с костюм "Пиер Карден"
возилото ми лъскаво съгледа
и със походката на Супермен
към мене приближи. Бях смъртно бледа.
"Ти, кучко малка! Тъпи номера
ще ми въртиш, игрички ще играеш...
Нарочно повреди проклетата кола,
да можеш с мене да се запознаеш.
Послушно лягай бързичко отзад!
Удобна ти е задната седалка.
Очичките ти сигурно ще изтекат
като ми видиш... бейзболната бухалка."
Изчезна мигом всичкият ищах
и всякаква любовна нежна тръпка.
От срам се изчервих, ала разбрах,
че съм направила погрешна стъпка.
Напразно аз мечтала съм, уви,
за този мъжки екземпляр ефектен.
Очаквах със романтика да ме взриви,
а той горкият... просто бил дефектен.
© Нина Чилиянска Всички права запазени