Не искам повече да се разкъсвам
между действителност и спомени,
сърцето ми да плаче, разумът да съска,
да търся в самотата отговори.
(Дали приех Съдбата за случайност?
А Тя дали е името на Господ,
с което се явява тайно,
когато иска да направим избор).
Дали в оазис да живеем
с душа, сърце и дух във съглашение
или миражи да копнеем
в пустинно изтощение? ...