Танцува вятърът юнак с вълните,
сред бурното разпалено море,
там където любовта шептеше,
че в мрежа ще ме оплете...
Повярвах сляпо в оня порив
на чайки бели в песента,
дето пееха,че ще те има
до мене буря и жена...
И пада пак одеждата красива,
прегърнала прозрачната ти плът,
ръцете в болка те звовът,
да те докосват, любовта да възродят...
Не питай как, целувай пак,
пред нас е млад вечерен мрак
и щом изгрее огнен знак
ще бъда твой, ще бъда пак..
И знам ще бъда после сам,
но не ще да съжаля и грам,
че отдадох се на твоя плам,
ще светя вечно с него знам...
А тази ярка светлина,
пътека ще чертае през света,
там където ще живее
непорочно свята любовта.
© Боян Дочев Всички права запазени