Бойко Б.

Доста вече годин как той се подвизава,

на сцената политическа дирейки пари и слава,

започна кат охранител на две славни величия,

за благодарност – постове, звания, отличия

и влезе в орбитата на партийните строители,

въздигайки некадърници с ракети носители,

а таз, която леглото дълго му застилаше,

се въздигна сред мангизите и успешно ги прибираше.

- С нея нямам общо, аз славен съм ерген,

за държавата съм женен, повтарям ви го всеки ден.

Научен всекиму слабото място да намира,

конкурентите мафиоти с лекота елиминира.

Кьор фишеци се оказаха акциите показни,

защото пред съда материалите бяха нескопосани 

и всички надежди на населението сладки

се оказваха несбъднати и твърде кратки.

Уж бе човек от народа, от род неизвестен,

обичаше да се представя за пословично честен,

но няколко сересета показаха пристрастие,

което бе възможно поради установеното единовластие.

Сутрин развиваше поредната си гениална идея,

до обяд гледаш – отказал се от нея,

така хаос твореше във всяка една сфера,

какъвто вероятно е нямало и в каменната ера.

За неговата душа кабинетът е тесен,

затова по магистралите се носи като народна песен 

и за да ни убеждава в резултатите си „безспорни”,

наряза километри ленти трикольорни.

Но ако се абстрахираме от лъжовната статистика суха,

криеща услужливо всяка политика куха,

правеща се хем на сляпа, хем на глуха,

резултатът ясен е, единствено тотална разруха.

Като улави се лутаме из нагазилата ни криза,

стана висока на изхранването дневната миза,

крейзи и неадекватни взеха мнозина да стават,

ежедневно ни информират как се самоунищожават.

Властващите идиоти искат мандати,

те не приемат някой клона им да клати,

макар във всички сфери да са се осрали,

с пръст ни сочат ненужните ни магистрали.

Ние правим всичко наопаки на света,

защото е важна само файдата на властта,

а в магистралите има комисионни големи,

които властта крадлива силно иска да вземе.

Не можем да се абстрахираме от тоз греховен мир,

един истински по време на чума пир,

окаяници в кофите ровят и ридаят,

но Дянков и сие за съдбата на нямащите нехаят.

Как силно искам и мене просто дим да ме няма,

в крайния вариант в двукубикова яма,

да не гледам как властниците нагло лудуват,

карайки рабите от електората да съществуват.