Побеляла от истинност мидичка ти дава да я счупиш.
Седеф се рони на прашинки от въздишка.
Руска нощ и ритъм на дайре,
вените танцуват лудостно.
Подредената мъгла не можела да се стопи?
Лицемерност, която ще замеря с живи усмивки.
Направи ми заслон от есенни цветя,
вече ти признах могъществото...
Зависимост от глътки теб –
кристалността ми превърни във дъжделиви капки лава,
гореща и разливаща се по мъжа с най-нецелунатите длани.
Цветно ме рисувай сега, ...