Твърде отдавна изглежда ми всичко,
в мъглата се губят образи бледи
и спомени,
спомени играят си с чувствата
ту ярки и топли,ту мрачни и клети.
В низ от чувства редят ми се дните,
и със маска от грим прикривам сълзите.
НО стига, свърших се вече,
ни стон ,ни сълза ми остана за тебе-
сега,чувствам се нов-прероден!
И занова съдба път начертал съм,
за нова рана от чувства готов съм, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация