Отново съм сам,
по тази пътека - лъкатушеща.
Наоколо - тръни и драки,
няма време да видя небето
и теб, да се усмихна -
на слънцето малко
в очите ти сини.
Как ли изглеждам в техния кадър,
ако въобще съществувам -
там, на завоите,
на фона на тръните.
Нищо. Ще изляза, може би, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация