Да бе морето от любов -
да вляза в него и да любя.
Да бе безлунна нощ -
в безкрая му да се изгубя.
Да беше топло кадифе -
в него кротко да се свия.
Да беше мъничко дете -
да го целуна и да го завия.
Да беше хубава жена -
с косите й да си играя.
Да не беше от вода -
да беше синоним на Рая.
Да бе поезия, да беше проза,
да се зовеше с кратка реплика...
Да беше просто диагноза,
а то е приказна еклектика!
© Добри Бонов Всички права запазени