24.08.2007 г., 10:43 ч.
Да беше...
По стих на Веси-Лина "Да те ощипя ли, сестро"
Да беше я ощипало ли, сестро?
Дори шамар да беше зашлевила,
едва ли щеше да се събуди, милата,
да види в него грешният,
а не светията...
За ангел мисли се, горкият,
раздава притчите си вместо хляб,
жените изтерзани, с усет, сам намира
и им налива измислици, за да заспят.
И те заспиват, милите, жадували
за светлина и слънчева вода,
не виждат дъното на блатото,
потъват, а си мислят, че летят.
А тънката луна, забита във очите им,
разкъсва на парчета истините,
дълбае корените на живота им,
а той от тях без съвест пие.
Напива се от техните души,
и ангелският хор възпява,
а сетне, взел от светлината им,
със ангелска премяна се облича.
Да беше я ощипала!? Ала едва ли
очите си тя щеше да пробуди.
Отдадена сега на суетата си,
си мисли, че е неговата Магдалена.
А той, че е Спасител и Месия...
Месия ли? Та Господ е един!
И ангелите в хор за него пеят!
Ще се събуди ли и тя, да види,
че е една Богородица - Мария?
Не можеш да скверниш,
и да благославяш с една уста
и Господа, и... мрака...
Поетите, мръсници да наричаш,
а в себе си Месията да виждаш...
Да беше я ощипало ли, сестро?
Дори шамар да беше зашлевила,
едва ли щеше да се събуди, милата,
да види в него грешният,
а не светията...
За ангел мисли се, горкият,
раздава притчите си вместо хляб,
жените изтерзани, с усет, сам намира
и им налива измислици, за да заспят.
И те заспиват, милите, жадували
за светлина и слънчева вода,
не виждат дъното на блатото,
потъват, а си мислят, че летят.
А тънката луна, забита във очите им,
разкъсва на парчета истините,
дълбае корените на живота им,
а той от тях без съвест пие.
Напива се от техните души,
и ангелският хор възпява,
а сетне, взел от светлината им,
със ангелска премяна се облича.
Да беше я ощипала!? Ала едва ли
очите си тя щеше да пробуди.
Отдадена сега на суетата си,
си мисли, че е неговата Магдалена.
А той, че е Спасител и Месия...
Месия ли? Та Господ е един!
И ангелите в хор за него пеят!
Ще се събуди ли и тя, да види,
че е една Богородица - Мария?
Не можеш да скверниш,
и да благославяш с една уста
и Господа, и... мрака...
Поетите, мръсници да наричаш,
а в себе си Месията да виждаш...
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
браво,Джейни,бих се радвала,ако чета повече неща в този стил,чудесна си....
-
Аплодисменти и от мен, Джейни!
Много силен стих! -
Благодаря ви за коментарите, за разбирането!
А тя скоро няма да се събуди, навярно не иска или е потънала достатъчно в блатото от което няма излизане.А теб Веси те прегръщам силно и до утре! -
Хареса ми! Поздрав!
-
БРАВО за силният стих!
БРАВО за смелстта да видиш себе си!
БРаво мила приятелко! -
Чудесно!
-
Радвам се,че съм те провокирала,Жени!
И добре си ме разбрала....
Хубав стих...истинен!
Поздравления! -
Браво, Златокоске ,със силното си перо разобличи този демон, който се облича в благородни ризи и лъжи.Много обичам тези твои стихове, миличка.С целувка.
-
Унищожително истинско!
Прегръщам те, Жени! -
АПЛОДИСМЕНТИ!!!
Един стих - точен и на място!!!
Да взема да щипна и аз ли, какво ли...?
Ще те гушна, щом те видя!
-
Толкова силни думи,Джейни,възхищавам ти се!
-
Всеки в един миг проглежда.
Едни по-рано, други по-късно,
а някой точно преди самия край.
Дано повече сме от първите.
Поздрав за текста и усмивка за теб. -
Силно перо, Джейн!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
