Да бях говорела на камък,
би почувствал се виновен.
Да бях затворила го в замък,
би почувствал се самотен.
Да бях на северния полюс,
по-топло щеше да ми бъде.
Да бях на този полюс,
ти на другия да беше.
Да бях помислила преди,
сега нямаше да мисля.
Да бях отворила очи
и всичко да премисля.
Да бях поискала от тебе
с прегръдка да ме стоплиш.
Да бях ти отделила време,
ти тогава да му мислиш.
Да бях говорела на камък,
а не на теб - да не разбираш.
Да бях затворила го в замък,
както ти сърцето ми затваряш.
Да бях - но нищо не направих.
Да бях - сега не ще успея.
Да бях - сам там те оставих.
Да бях - с това бреме живея.
© Даниела Илчева Всички права запазени