Да бях си блузата поне свалила,
със сигурност би станал разноглед!
Очите ти в гърдите ми се впили...
Това ли са очите на поет?!
Да бях си блузата поне свалила...
и щеше малко да се концентрираш,
загледан втренчен в двете ми могили,
в желание да потреперваш, да не спираш!
Да бях си блузата поне свалила...
какво от себе си ти би свалил?
И щеше да ме помниш дълго, мили ...
и да те топли спомен... ...